В отговор на едно престъпно обвинение, отправено на 10 юни 2013 г. от група професори по Българската национална телевизия, относно личността на Александър Стамболийски и неговото дело.
Уважаеми сдружени земеделци,
коалиционни партньори,
гости и симпатизанти на земеделската идея,
Позволете ми от името на домакините – Областната организация на ПП Обединени земеделци, да ви поздравя с добре дошли на днешното събитие и да ви благодаря затова, че не пожалихте сили и средства, и дойдохте тук от всички краища на България, за да се преклоните пред паметта и делото на Александър Стамболийски.
Днес се навършват 90 години от трагичната гибел на патриарха на българското селско движение, на великия реформатор и войник на мира, най-страстният парламентарен борец и народен трибун Александър Стамболийски.
Земеделската идеология е
една жива идеология
произлязла от живота на трудовия народ, долу в низините. Аграризмът беше учението за организиране на земеделците, за опазването на земеделската собственост, повдигането на по-съвременно ниво и запазването на земеделския поминък. Това учение беше усвоено от селските маси в България и се разпространи от всички селяни по света. Ето какво казва един от теоретиците му в Югославия Д-р Урош Стаич: „Земеделското движение не е нито социализъм, който отрича частната собственост, нито комунизъм, който отрича частната собственост и правата на човека, нито преживелия времето либерализъм. Земеделското движение е напълно самородно”.
Бащите основоположници на Земеделския съюз бяха Цанко Церковски, Янко Забунов, Димитър Драгиев, Юрдан Пекарев и Александър Стамболийски.
От 7-мия Конгрес през 1905 година Стамболийски е главна фигура в Земеделското движение. Под негово ръководство Земеделският съюз от професионално-просветна се разраства в масова политическа организация, изиграла важна роля в обществено-политическото развитие на страната.
Когато през есента на 1906 година в Пазарджик се основава дружба на БЗНС от Георги Стойнов и неговите съмишленици, Стамболийски взема дейно участие в дейността й. Често пъти той пишел статиите си за вестник „Земеделско знаме” в магазина на Георги Стойнов, превърнал се в клуб на организацията. Там Стамболийски подготвя 20 души оратори, които да организират изборите през 1908 г. за ІV Обикновено народно събрание и да образуват дружби по селата. Тези апостоли на земеделската идея са Георги Стойнов, Цанко Мързанов, Атанас Цветанов, Лазар Разпопов, Стоица Топалов, Георги Тилев, Никола Разлоганов, Запрян Цоков и др. Често пъти Стамболийски, яхнал кон, се явява и говори на общите събрания пред гражданството в Карабунар, Ветрен, Паталеница и от трибуната на читалище „Виделина” в Пазарджик. Произнася пламенни речи, понякога говори по 4 часа пред събралото се множество и
разгромява със силата на словото
политическите си противници
През 1908 г. Александър Стамболийски за първи път е избран за народен представител. Неговото присъствие веднага прави вилно впечатление. Започва и неговото открито противопоставяне на всевластния цар Фердинанд, който се стреми да затвърди абсолютната си власт. Фердинанд имал навика при откриването на сесиите на Народното събрание да чете тронното си слово седнал, с калпак на главата, а народните представители трябвало да стоят прави и да ръкопляскат. Когато царят дошъл да открие по този начин и 7-то Народно събрание, Стамболийски на висок глас заявил: „Ваше Височество, тук са народните представители и Вие сте длъжен да ги уважите като четете прав със свален калпак!” В знак на протест 24-те народните представители от БЗНС сядат и слагат шапките на главите си. Това предизвиква силен отзвук и възторг сред народните маси от цялата страна.
През 1911 година, по време на 5-то Велико народно събрание, Земеделската парламентарна група от 55 народни представители, се противопоставя на проекта за изменение на чл. 17 от Конституцията, според който Фердинанд имал право да обявява война без решение от Народното събрание. При откриването на сесията на Народното събрание Стамболийски се обръща към царя с думите: „Излезте вън от тази свещена сграда! Народът тук е суверен!”
Въпреки репресиите и отправените заплахите със затвор към него,
Стамболийски не се отказва от борбата срещу въвличането
на България в Първата световна война
и при това на страната на губещата Германия. През 1915 година на аудиенция при царя, състояла се на 4 септември, Стамболийски му заявява недвусмислено – в прав текст: „Това решение ще Ви коства не само държавата, но и короната!” Междувременно Александър Стамболийски издава Манифест против въвличането на България във войната, който е разпространен сред войниците от Георги Стойнов и неговите сподвижници от пазарджишките земеделски дружби. В резултат на това възникват войнишките бунтове. Георги Стойнов е на косъм от смъртта като подбудител. Много хора, съпричастни на идеята, не успяват да избегнат отмъщението на монарха. Стамболийски е вкаран в затвора за З години, въпреки че неговите прогнози за войната и последствията от нея за страната ни се сбъдват. И парадоксалното е това, че този, който го вкарва в затвора (цар Фердинанд), през 1918 г. го освобождава и го моли да преговаря с разбунтувалите се войници от обявената Радомирска република.
През 1919 г. Александър Стамболийски е вече министър-председател на едно смесено правителство. В него влизат: Цанко Бакалов, Александър Димитров, Райко Даскалов, Марко Турлаков, Д-р Данев, Михаил Маджаров и Атанас Буров. Само година по-късно той образува собствен кабинет, обявен на 15 април 1920 г., в който влизат само земеделци. С това неуморният и неподвластен на заплахи
Стамболийски опровергава слуховете, че
сред земеделците няма квалифицирани кадри,
които не могат да управляват. Напротив, следва едно 4-годишно безупречно управление, което страната не помни след най-голямата национална катастрофа и последвалата я разруха. Това е времето, в което Александър Стамболийски се доказва като реформатор, организатор и политик от първа величина. Приети са 316 закона.
Основните държавни опори във веруюто на Стамболийски са народовластието и моралът, просветната политика, мирът, принципите на равнопоставеност във външната политика, трудът, социалните и икономическите реформи. Най-известните закони изградени по това време са: Законът за референдума и истинското самоуправление в общините. Земеделският съюз е за легалните методи на управление и парламентарна борба. Стамболийски схваща обществото като съсловно обединено в една цялостна и многообразна обществена сфера. Противоречия в обществените отношения винаги е имало, но те не са пагубно антагонистични и не водят до нейното революционно разрушаване.
При Марксизма обществото е класово, отношенията са антагонистични и затова гигантският експеримент не успя.
Четирите съсловия са земеделско, промишлено, търговско и чиновническо.
По времето на Стамболийски са създадени още: Закон срещу кражбите и корупцията; Закон за опазване на полските имоти и гарантиране на покупко-продажбата на земеделската продукция; Закон за виновниците за националната катастрофа; Образуване на съд за незаконно забогателите.
Природните богатства да се експлоатират от български компании.
В областта на образованието и културата, по време на земеделското управление, са построени 401-но нови училищни сгради и 467 нови начални училища. През 1923 г. прогимназиите наброяват 1572 и
правителството на Стамболийски въвежда задължително безплатно образование на децата от 7 до 14-годишна възраст
по градовете и селата
В Софийския университет се откриват нови факултети – Агрономически, Ветеринарно-медицински и Богословски. Националното рисувално училище става Художествена академия, а музикалното училище – Консерватория. Открита е Софийската народна опера. Иван Вазов е удостоен със званието народен поет.
На 16 декември 1921 г. България става член на Обществото на народите /днес ООН/, защото изпълнява задълженията си по Ньойския договор. Тези задължения са редуцирани от 2,20 милиарда златни франка на 550 милиона златни франка, благодарение на успешната външна политика и дипломация на земеделското правителство.
След сто дневната обиколка в Европа, благодарение на една изключително успешна външна политика и дипломация, тези задължения са редуцирани на 550 милиона златни франка. На Сърбия трябва да бъдат предадени 25 хил. тона въглища, 75 хиляди глави едър рогат добитък и Рилския масив. Вместо това респектирани от авторитета на Стамболийски и желанието да живеят в мир, сърбите склоняват на 120 мил. книжни лева, румънците на 80 мил. книжни лева. След преврата правителството на сговора се налага да плати 300 мил. на Сърбия и 200 мил. на Румъния.
По време на управлението на Стамболийски се въвеждат най-съществените закони: Закон за трудовата поземлена собственост, Закон за кооперативния консорциум, Закон за трудовата повинност и Закона за земеделските кредити и кооперации.
Стамболийски въвежда закон, според който земеделските собственици не могат да притежават повече от 300 дка и по-този начин
прави една безкръвна аграрна реформа,
която утвърждава социалната справедливост
Неоспорим факт е, че в този период от управлението на Стамболийски са оземлени близо 1 милион бежанци от Егейска Тракия, а с помощта на трудовата повинност им се изграждат жилища, със строителни материали предоставени от общините. Той успява да активира целия трудов потенциал на българският народ – селяните обработват земята, занаятите се развиват, промишлеността набира скорост. Българският лев има златно покритие. Търговията процъфтява.
По това време в световната преса е имало публикация със заглавие: „България работи, за разлика от съседните балкански държави”.
Точно от това се нуждае съвременна България – държавна подкрепа на българския бизнес и реформи във всички направления, защото само по този начин може да се преодолее кризата и да се осигурят достатъчно работни места, да се повиши жизнения стандарт на хората.
Стамболийски оставя отворена главата от Ньойския договор за исконното право на България за излаз на Бяло море. Много по-късно, след неговата смърт, този шанс за излаз на Егейско море е проигран през 1928 г. в Хага от дипломатите от кариерата Буров и Моллов, които са принудени да подпишат споразумение от хитрия грък Велизелос във Варна, а на следващия ден в Хага.
Всичко направено от Александър Стамболийски и неговото земеделско правителство изправя страната на крака след националната катастрофа, а неговите идеи и реформи са актуални и днес.
Александър Стамболийски е държавник и политик от най-голяма величина. Той изгради както философската, така и икономическата основа на земеделското учение.
Основният извод във философията на учението е, че биологичното начало има първостепенно значение при взаимодействието му с икономическите и психологическите фактори, важни за човешкия прогрес. Стамболийски беше републиканец. В навечерието на преврата той написва проект за изменение на конституцията, от който документ стават ясни намеренията му за бъдещата републиканска форма на управление на страната и демократичните ценности.
Противниците на Стамболийски не са могли да го свалят от власт чрез избори, защото той е спечелил обичта и уважението на българския народ със своите реформи.
Целият свят е потресен от кървавия Деветоюнски преврат и зверското убийство на големия държавник. На 15 септември 1923 година във в-к „Toronto Star Wikly” големия Американски писател Ърнест Хемингуей пише:
„Стамболийски бе свален от стари прогермански, армейски офицери, рушветчии, политически интриганти, което в България означава – хора, поели достатъчно знания, за да загубят способността си да бъдат повече честни”.
Тук е мястото да споменем:
Убити министри – Райко Даскалов, Спас Дупаринов, Кирил Павлов, Петър Янев, Александър Димитров
Народни представители и дейци на БЗНС – Васил Стамболийски, Петко Д. Петков, Сергей Румянцев, Николай Петрини, Димитър Грънчаров.
В годините на съпротивата срещу комунистическата диктатура: Никола Петков, Любен Боянов, Мара Вачева, Ефтим Арсов, Петър Дъбов и много други знайни и незнайни борци за демокрация, загинали в лагери и затвори, без съд и присъда.
Стамболийски става жертва на исторически обстоятелства, но никога няма да бъде забравен. Няма друг български политик, чиято памет да е почитана от българския народ неотстъпно в продължение на 90 години.
Заради своята политика и реформи земеделският водач получава и своето международно признание, а в края на ХХ век, група американски историци посочиха Александър Стамболийски за политик на столетието.
Джеймс Баучър – британски журналист, дългогодишен кореспондент на в-к „Таймс” за Балканите пише:
„И до ден днешен единственият бюст на български политик в Музея на обществото на народите в Женева е този на Александър Стамболийски”.
Днес ние, неговите последователи, отстоявайки принципите и идеите на земеделския съюз, богатия опит на управлението на страната, можем да предложим успешни решения и да бъдем част от компетентно и реформаторско управление. За целта трябва да затегнем редиците, да заздравим дисциплината и увеличим броя на нашите последователи.
Уважаеми Дами и Господа,
Особено съм щастлив в днешния паметен ден да видя толкова много земеделци от различни организации и толкова много демократи от център- дясното пространство. Имам вълнуващо вътрешно усещане, че всички вие съзнавате историческата необходимост да сближим позициите си, да оставим зад гърба си лидерски амбиции, пристрастия, противоречия и противоборства на лична основа, да положим максимални усилия и добра воля за консолидация на принципна основа на всички честни хора, които милеят за демокрацията.
Инж. Емил Йончев
Областен Председател на
ПП„Обединени земеделци” – Пазарджик
Член на Постоянното присъствие
На ПП „Обединени земеделци”
с. Славовица
15 юни 2013 г.
