Тел.: (02) 987 08 71
Englishgb

Дискусия за предизвикателствата пред ОСП и българското земеделие

Дискусия - Ставрева, Дес, Гайслер-1

Форумът бе организиран от Балканската земеделска камара

8 март 2017 г., София

България е традиционна  аграрна държава и трябва да развива земеделието и регионалната политика като свой приоритет. За да бъде успешен аграрният ни сектор обаче, трябва да разчитаме не само на европейското подпомагане, но и на собствени средства от националния бюджет, както и да развиваме дългосрочна политика в отрасъла. Това каза председателят на Балканската земеделска камара и бивш евродепутат Петя Ставрева. Тя откри дискусия на тема: “Предизвикателствата пред общата селскостопанска политика на ЕС и развитието на българското земеделие”.

Форумът, който се проведе на 8 март, е организиран от Балканската земеделска камара със съдействието на фондация  “Конрад Аденауер” – България. В него участваха представители на асоциации на фермерите, аграрни университети и институти, на местната власт и експерти.

Петя Ставрева говори за ефекта и предизвикателствата пред земеделието 10 години след началото на прилагането на Общата селскостопанска политика у нас. По думите й очакванията и планираните цели са били много по-високи от това, което имаме като реални резултати. Ставрева обобщи, че 10 години след прилагането на ОСП българското селско стопанство е на ниво, което категорично не отговаря на естествения му потенциал. В резултат на това близо 80 на сто от селскостопанските стоки на българския пазар са внос.

За програмния период 2007-2013 г., от началото на членството ни в ЕС, в българското селско стопанство са влезли близо 7 млрд. лева под формата на различни субсидии. В настоящия програмен период отново всяка година в сектора влизат над 1 млрд. лева, припомни тя. Големият въпрос обаче е какъв е дългосрочният ефект от усвояването на тези пари и какво се е променило.

Ставрева каза, че според анализа на изразходването на евросредсвата 80 на сто от тях отиват при едрите производители – основно на житни и фуражни култури. На практика близо 8 % от  фермерите у нас получават тези 80 % от директните плащания, което сериозно се разминава с идеята за европейската подкрепа. Това е във вреда на дребните фермери, а организацията на малките и средни производители е все още много бавен процес, отчете Ставрева. Засегнати са много сектори като зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство.

Тя даде пример със сектор „мляко” и отбеляза, че инвестиционната подкрепа там е насочена към модернизация на сравнително големи ферми. Животновъдите в планинските и полупланинските райони и по-дребните, но с жизнена перспектива ферми, обаче също се нуждаят от целева подкрепа, подчерта тя.

Земята у нас е силно раздробена, но въпреки това земеползването е организирано в сравнително едри стопанства от над 10 хектара. За 8 години имаме ръст с около 20 на сто на ползваната земеделска земя, но като цяло броят на стопанствата е намалял с 49 на сто и то за сметка на малките ферми, посочи Петя Ставрева. Като притеснителна тя определи и тенденцията за нарастване на дела на непреработените продукти в износа и на тези с висока добавена стойност във вноса.

Модернизацията на агросектора не е завършена и не е балансирана между отделните сектори. Усвояването на парите по Програмата за развитие на селските райони не постига целите си, отчете още Ставрева. Твърдението си тя мотивира с факта, че българските села все повече се обезлюдяват като годишно се закриват от 10 до 50 от тях.

Нова финансова среда и достъп до кредитите, подкрепа за малките и средни производители, са част от мерките за изход от проблема, смята Петя Ставрева.

Едно от големите предизвикателства пред България е успешното интегриране  на  българското земеделие към Общата селскостопанска политика (ОСП) и ефективното усвояване на средствата от фондовете на ЕС, подчерта Петя Ставрева. Позицията на България по отношение на приоритетите в аграрната политика на Общността в периода до и след 2020 г. трябва да е съобразена  с  цялостната  дългосрочна визия за развитието на земеделието и  селските  райони у нас, смята тя.

Успешното прилагане на политиките на ОСП зависи от познаването на тази система на европейска помощ и от прилагането й на национално ниво чрез параметри и критерии, съобразени с нуждите и възможностите на българските фермери. Почти 40 на сто от средствата в европейския бюджет се разпределят за подпомагане на земеделието, припомни Ставрева.

По думите й мисията на Програмата за селските райони е, освен подкрепа за продължаващата модернизация на агросектора и грижа за селските райони, които продължават да  изостават и да се обезлюдяват. Като основна задача пред България тя посочи необходимостта от изработване на дългосрочната стратегия за развитие на земеделието  с  участието на браншовите организации, аграрната наука, производителите и преработвателите на земеделска продукция.

Петя Ставрева смята, че в периода но 2020 г. в рамките на ОСП трябва да има по-балансирано териториално развитие и насърчаване на заетостта в малките населени места.  Не на последно място и по-справедливо и ефективно подпомагане между отделните държави-членки и отделните фермери.                                                                                                        Според нея сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители.

“2017 година е много специална за България, защото се навършват 10 години от членството на страната в Европейския съюз. ОСП е в сърцето на Европейския съюз и аз смея да твърдя, че тя е успешна.”, заяви от своя страна г-н Торстен Гайслер – ръководител на бюрото на фондация “Конрад Аденауер” в България.        

Той очерта целите на ОСП, сред които са защита на земеделските стопани и подкрепа за организациите на фермерите. ОСП допринася за поддържането на жизнеспособни общности в селските райони, създава и поддържа работните места в хранително-вкусовата промишленост, грижи се за опазването на околната среда и животните, насърчава екологичните методи на земеделие, подчерта Гайслер.

По думите му ЕС работи икономически ефективно в областта на ОСП. Някога разходите за общата селскостопанска политика са представлявали 70% от общия европейски бюджет. Днес този процент е приблизително 38 и разширяването на ЕС от 2014 г. насам не е довело до увеличаването на тези разходи, посочи той.

Като голям проблем в България Торстен Гайслер посочи разпокъсаността на земеделската земя, което намалява конкурентоспособността спрямо други държави. Г-н Гайслер даде висока оценка на българските храни, сред които, по думите му, плодовете и зеленчуците се открояват със своето отлично качество.

 Евродепутатът Алберт Дес – член на Комисията по земеделие и селски райони на Европейския парламент, представи немския опит по отношение на кооперативите.

Предимствата на кооперациите в Германия се състои в това, че фермерите могат да решават какво да се случва с тях, отбеляза евродепутатът.

Алберт Дес разказа за кооперацията, на която е почетен председател. Тя е петата по големина в Германия и обединява 165 малки кооперации, зад които стоят 4 хиляди млекопреработватели. На италианският пазар например 25% от сиренето пармезан е тяхно производство.

Той посочи, че в Германия 60% от млякото се преработва от кооперации и 40 на сто от частни фирми.

Той коментира и въпроса за премахването на квотите при производството на мляко и изрази несъгласие с мнението, че това ще направи цените нестабилни, защото те и сега са такива.

Гостът засегна и темата ОСП. Той съобщи, че 3,6 млрд. евро по-малко ще са парите за фермерите в ЕС след 2020 г., заради Brexit.    

Дес поясни още, че по първия стълб субсидиите за българските земеделци от еврофондовете са 248 евро/ха, което е над средните нива за ЕС. „В Латвия те са 167 евро, в Белгия – 414 евро. България не е ощетена”, категоричен бе той.

Според Дес средствата по първи стълб трябва да бъдат уеднаквени за всички държави-членки, а финансирането по втория стълб да се насочи към екологизиране и изследователска дейност в земеделието.

Евродепутатът засегна и темата за търговските вериги и отношенията им с фермерите. Той каза, че “до края на 2017 г. ще бъде представен законопроект за изменение на европейското законодателство така, че малките фермери да бъдат по-добре защитени в отношенията с големите търговски вериги”.

„Огромното влияние на големите търговски вериги в Германия е голям проблем за нас, защото те не се отнасят коректно към малките производители. Продават нашите продукти под собствената марка, докато когато продаваме наши продукти в Италия, е необходимо да инвестираме милиони в реклама”, коментира Дес в качеството си на почетен председател на млечния кооператив Bayernland, базиран в Бавария.

Затова, като член на Европейския парламент той е направил “предложения за промени в европейското законодателство, които ще ограничат пазарната сила на тези големи вериги.“

За решаване на проблема с разпокъсаността на земеделската земя Алберт Дес даде за пример Германия, където обединяването на земята стартира още през 1960 г.

Гостът засегна и финансирането на земеделските стопани чрез банкови заеми и посочи, че в Германия, при 5 годишен срок на изплащане лихвата е 0.8 %, а при 10-годишен – 0.5 %.

В последвалата дискусия участниците във форума споделиха своя опит, проблемите, които имат и какви, според тях трябва да са стъпките за преодоляването им.

Доцент Димитър Атанасов, декан на факултета по икономика в Аграрния университет в Пловдив, отбеляза, че у нас преференциално се подпомага зърнопроизводството, докато за другите отрасли то е много слабо, което спъва развитието им.

Той посочи също, че страната ни изнася главно суровини (зърно, сълнчоглед) с ниска принадена стойност, а внася преработени продукти с висока принадена стойност. Проблем, за чието решаване трябва да има политическа воля, смята той.

От позицията си на преподавател доц. Атанасов посочи, че земеделието е атрактивно за младите хора. Това, което ги спира обикновено са ниските доходи и нестабилността на пазара и, в много случаи, трудната реализация на продукцията, смята експертът.

Зара Клисурова, производител и председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично-маслени, маслодайни и енергийни култури в България, изтъкна традициите на страната ни в производството на маслодайна роза и лавандула. Страната ни държи 40 % от световния износ на розово масло, а в последните две години сме първи по производство на лавандулово масло, отбеляза тя. Трудностите са при реализацията на продукцията, поради увеличената себестойност на суровинния продукт, а от там и проблем на пазарите. Във връзка с това Клисурова отбеляза необходимостта от увеличаването на преференциалната експортна субсидия  за етеричните култури, която ще помогне за износа на тези продукти.

 

Михаил Георгиев от Националното обединение на младите фермери в България изтъкна липсата на опит в кооперирането на пазарен принцип.                                              Земеделският сектор няма растеж, той има най-много работна ръка, но и доходите са най-ниски, каза Георгиев. Той подчерта, че младите фермери са малки производители, което прави достъпа им до пазари много труден. По думите му финансирането на такива обединения  у нас е неясно и недостатъчно.                                                                                              Стопанинът изтъкна и необходимостта от сътрудничество с фермери от други държави, които използват утвърдени практики за по-продуктивно земеделие.

За трудностите на животновъдите говори Тодор Георгиев, председател на развъдна асоциация за опазване на местна дългокосместа коза от Кресненския регион. По думите му в своята работа те “са препъвани по всякакъв начин”. Въпреки това асоциацията, която представлява е възстановила порода, “зачеркната от държавата”. И сега у нас има 11 хиляди броя от породата Дългокосместа коза.  От позицията си на член на Националния съвет по генетични ресурси Георгиев протестира, че “няколко човека в страната” контролират асоциациите в бранша и на практика работят против интересите на животновъдите. За да се преодолее това, е необходим Закон за браншовите организации, подчерта той. Животновъдът изрази солидарност с колегите си заради заповед на ресорния министър, с която през кампания 2017 няма да се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г.

От своя страна Ели Илиева, председател на Българска асоциация Биопродукти, връчи на Алберт Дес протестната декларация на животновъдите. В нея те заявяват, че пускането на въпросната заповед ден преди старта на кампанията за подаване на заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за  кампания 2017, е възмутително и те са несъгласни с нея.

От “Обединени Български Животновъди” са категорични, че по този начин се лишават от средства  животновъди, които извършват селекционна дейност, автохтонни породи, ценни за нашето животновъдство, пашуват своите животни на територията на трите национални парка в България – „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“ с утвърдено вече добре работещо направление от Мярка 10 – „Традиционни практики за сезонна паша – пасторализъм“.

Илиева протестира срещу решението на агроминистерството тази година    сертифицираните биопроизводителите да бъдат лишени от компенсаторни плащания, въпреки твърденията, че биологичното земеделие е държавен приоритет.

 Цветелина Алексова, животновъд от района на Брезник, алармира за необходимостта от бързи мерки за развитието животновъдството.

 Георги Василев – организационен секретар на Асоциация Български пипер, представи дейността на браншовата структура. По думите му през 15-те години от създаването и до днес се е доказало, че производители, преработватели и търговци могат да работят в разбирателство.

В Асоциацията членуват научни институти, производители на семена, на разсад, производители на пипер – на полето и в оранжерии, преработватели и търговци на едро и на дребно.

БГ Пипер работи с осем страни от балканския регион и изнася продукция във Франция и Германия. Две трети от вносния пипер там е български, но вносителите ни се сблъскват със силна конкуренция от Испания и Португалия, отбеляза той.

Василев попита защо производството на семена и разсад не се счита за селскостопанска дейност и не се подпомага от държавата. Той е категоричен, че трябва да има подкрепа за разсадопроизводството и на европейско, и на национално ниво.

Рангел Матански от Националния съюз на говедовъдите каза, че 50 % от кравето мляко у нас е произведено от Асоциацията на говедовъдите. Той отправи критика към Еврокомисията, затова че не предприема бързи и точни мерки за овладяване на кризата в сектор “Мляко”. В резултат на това в целия ЕС фалират фермери, производители на краве мляко, посочи той и попита какви мерки ще бъдат предприети в Брюксел след 2020 г. за  справянето с кризата и за развитието на сектора.

Той смята също, че трябва да има допълнителни стимули за сдружаването на земеделските производители.

Доц. Петър Борисов, зам.-ректор на Аграрния университет в Пловдив, каза, че, за да успяват, фермерите трябва да имат широкоспектърни познания – да разбират от финанси, маркетинг, управление на проекти. Тук, според него, е ключовата роля на Службата за съвети в земеделието. Друга възможност е подхода “Лидер”, който делегира права на местните общности да решават проблемите си, посочи Борисов.

 Проф. Владислав Попов от Аграрния университет в Пловдив изтъкна, че това е първата среща у нас, на която се обменят становища и мнения за новата ОСП. Той даде за пример Холандия, където този разговор е започнал преди година.

Експертът се обяви категорично за финансирането на семепроизводството. Акцентира също върху необходимостта да се търсят механизми за подкрепа на производства с традиционно значение за България.

Проф. Попов запозна форума и с предложенията на университета във Вагенинген, Германия, за развитието на ОСП след 2020 и обособяването на пет оси. Първата – подкрепа на доходите с таван; Втората – подкрепа за ферма, която предлага услуги от обществена полза, Третата ос – за иновации в селските райони и земеделието, Четвърта – здраве и здравословни храни и Петата – научни изследвания и мониторинг.

 Проф. Светла Русева, директор на Института по почвознание, алармира, че има риск от 2018 г. да изгубим парите от ЕС за допълнителна помощ на стопанствата в районите с тежки условия за земеделие. Тя адмирира предложението на Холандия за създаването на Втора ос – екосистеми.

Русева подчерта, че ХХI век ще бъде ера на загуба на ресурси за човечеството – на почви и вода. В световен мащаб само в Европа и Индия над 30 на сто от земята е годна за земеделско производство. У нас често земеделски земи с много добри качества обаче се превръщат във фотоволтаични паркове или индустриални територии, каза проф. Русева.

По думите й МЗХ трябва да е един от основните стожери за прилагането на  ОСП, вместо да пречи.

 Юристът Красимир Вълев коментира констатацията на Вишеградската четворка, че храните за Западна Европа и тези за Централна и Източна Европа имат разлика в качеството на продуктите. Според него ЕК трябва да търси начини за прекратяването на тези практики.

Дебатът за ОСП и за перспективите пред българското земеделие трябва да продължи, заявиха участниците във форума.

От Балканската земеделска камара ще обобщят направените предложения  по време на дискусията и ще ги изпратят до национални и европейски структури, които имат отношение към аграрната политика.

AGRODISKUSIA_8.03.2017 - snimki 122

1 2 17238420_1453770054664641_1236212732_n 17238621_1453772574664389_1017470621_n 17238666_1453770917997888_1060561857_n 17238998_1453769634664683_522185330_n 17270191_1453771881331125_526501787_n 17270869_1453769594664687_1269807278_n 17270925_1453770237997956_841569403_n 17274355_1453770074664639_1436692780_n 17274681_1453769574664689_844586818_n 17274967_1453772531331060_1852057802_n 17274991_1453770864664560_1865836382_n

Leave a Reply

Публикации

Адрес

12 бул. "Витоша", 1000, София
Тел.: (02) 987 08 71
Централа Партия "Обединени земеделци"
Website: http://zemedelci.org
[email protected]
Read previous post:
ПОЗИЦИЯ НА ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ

Обединени земеделци не участват в предстоящите парламентарни избори. Преговорите за тях се превърнаха в абсурден пазарлък и надхитряване и бяха...

Close