Тел.: (02) 987 08 71
Englishgb

Петя Ставрева: Биологичното земеделие e приоритет за Обединени земеделци

Дребните фермери нямат нужда властта да си прави ПР на техен гръб като демонстрира загриженост само преди избори.

08_5P-1

Таня ГЕОРГИЕВА, Sever.bg

Петя Ставрева е родена в Пловдив. Има магистърска степен по журналистика и масови комуникации от СУ “Св. Климент Охридски”. Завършва магистратура по „Агробизнес” в Аграрния университет в Пловдив. Специализирала е политическа комуникация в Институт “Роберт Шуман”, Будапеща и политически мениджмънт в Българско училище за политика.

Член е на Европейския парламент от юни 2007 до юни 2009 г. – като евродепутат от групата на Европейската народна партия. Работила е в комисиите по земеделие и развитие на селските райони, по бюджетен контрол и по равенството на половете.

Петя Ставрева е председател на ПП  Обединени земеделци и зам.-председател на “Аграрен съюз”.

 

 

– Г-жо Ставрева, какви са към днешна дата нерешените проблеми на земеделците и възможностите за решаването им в най-кратки срокове?

– През последните години се превърнахме в пазар на вносна земеделска продукция, идваща от държави с много по-малък капацитет за производство. Близо 70% от плодовете и зеленчуците у нас не са български и това не е от вчера. Години наред овощарите и зеленчукопроизводителите бият тревога за срива на производството и за проблемите с реализацията на продукцията.

Вместо тържища на производителите, у нас доминира прекупваческата мафия. Контрабандният внос също срива родното производство, а контролът, уви, е по-скоро епизодичен.

И резултатите не закъсняха – през 2007 година над 130 хиляди българи декларираха, че са земеделски производители с право на евросубсидии. През 2013 г. регистрираните фермери се стопиха наполовина. Голяма част от дребните стопани не оцеляха в битката с ниските изкупни цени, бюрокрацията и аграрната политика на принципа: “проба-грешка”.

Крайно време е да има дългосрочна национална стратегия за подкрепа на производството и реализацията на българската земеделска продукция на родния пазар и зад граница. Тя трябва да набележи основните приоритети на аграрната политика на държавата в следващите 20-30 години и да бъде създадена в диалог с институциите, браншовите организации, агробизнеса и аграрната наука.

Днес се нуждаем от нова ценова политика по цялата верига – в интерес на производителите и потребителите, а не такава, която да пълни джобовете на прекупвачите. Сред необходимите мерки са изграждане на мрежа от регионални борси и тържища и насърчаване на кооперирането на дребните производители, които ще могат директно да договарят реализацията на продукцията в търговските вериги. Минимум 50% от продукцията в тях да е българско производство.

Все по-наложително е да стартира Гаранционен фонд, който да осигури финансов ресурс за дребните и средните стопани за началния етап от реализацията на проекти по Програмата за развитие на селските райони. Държавата трябва да подкрепи и стимулира създаване на сдружения на производители, които заедно по-лесно ще защитават интересите си. Спешно трябва да решим проблема и с трагичното състоянието на хидромелиорациите. Напояването е важна предпоставка за рентабилно производство и качество на продукцията.

 

ОСП на ЕС предвижда  бюджет 362 милиарда евро, което е с 3.3 % по-малко от предложението на Европейската комисия от юли м.г., като намалението в директните плащания към земеделските стопани е с 1,8%. В същото време, от 2015 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обяви, че ще изплаща на дребните земеделци по 1250 евро. Ще има ли достатъчно средства за подпомагане в сектора и кой ще бъде гарант пред бенефициентите за редовното изплащане на евросубсидиите, за да не се стига до нови протести? Вашата позиция.

 

– Дребните и средните фермери са гръбнакът на земеделието в Европа и по света. В България малките фермери оцеляват все по-трудно.

И тъй като националният бюджет за земеделие е рехав като брюкселска дантела, средствата от еврофондовете са добра възможност за финансиране на българското земеделие и за осигуряване на допълнителна подкрепа за най-нуждаещите се стопани. Но практиката до сега показва, че най-малко европари достигат до браншовете, които са в най-голяма криза. Имам предвид животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството. А там са преобладаващо дребни и средни производители.

Оказва се, че немалка част от изискванията по мерките на Програмата за развитие на селските райони, не са съобразени с възможностите и нуждите на дребните стопани и те не могат да стигнат до евфинансиране. А новата ПРСР, която сега се подготвя, и тя се прави на тъмно, без широк обществен дебат и все още няма яснота за детайлите и критериите по всички мерки.

Дребните фермери нямат нужда властта да си прави ПР на техен гръб като демонстрира загриженост само преди избори. Подкрепата за малките стопани трябва да е навременна и дългосрочна, а не епизодична. Всичко е въпрос на приоритети – по отношение на критериите за достъп до еврофинансиране и по отношение на разпределение на средствата по националните схеми.

– От Европейската комисия предвиждат почти 3 млрд. евро резерв за “кризисни ситуации и потенциална заплаха от смущения на пазара”. Какво, освен “слаба реколта” включват тези “смущения” и могат ли земеделските производители да се защитят?

– Днес земеделските производители са изложени на нарастващи икономически и екологични рискове вследствие на изменението на климата и повишената нестабилност на цените. По тази причина в бюджета на Общата селскостопанска политика са предвидени средства за управление на риска за подпомагане на стопаните при справянето с най-разпространените рискове, с които те се сблъскват като срив на цените, например.

При дебатите за промяната на ОСП Европейската комисия препоръча специална мярка да помага фермерите да покриват плащането на премии за застраховане на реколтата, на животните и на растенията, както и създаването на взаимоспомагателни фондове, от които да се изплащат обезщетения за претърпените загуби в резултат на появата на болести по животните или по растенията или на екологични катастрофи.

– През новия програмен период се предвижда насочване на вниманието към местните храни и късите вериги за доставка – как ще бъдат стимулирани и контролирани родните производители, освен с евросубсидиите?

– Намаляването на броя на участниците във верига на доставки между производител на суровини и крайния потребител ще увеличи дела от крайната цена, получаван от производителите. Преките продажби (от производители на крайните потребители) са най-късите вериги на доставки, които трябва да бъдат стимулирани.

В Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 трябва да има мерки, които да финансират проекти за стимулиране на късите верига за доставка на земеделска продукция. Тук роля има и местната власт за осигуряване на условия за тържища и пазари за производителите. Контролът е в правомощията на ресорните институции, които имат отношение към качеството на произвежданата продукция.

– Биоземеделието става все по-популярно и предпочитано, максимум 10% от продукцията остава в България – другото е износ. В същото време агропроизводители алармират, че тази година ще е нулева за тях. Каква е причината да се стигне до такъв хаос в нормативната база и не се ли използва биоземеделието като модерна форма на PR?

– За нас, от Обединени земеделци, подкрепата за биологичното земеделско производство е сред приоритетите за развитие на устойчиво земеделие в България.

Министерството на земеделието и храните трябва да стимулира биопроизводството у нас и поради факта, че една от основните цели на Общата селскостопанска политика за следващия програмен период е да бъдат насърчавани именно биологичните производства в агросектора.

През последните години поради пропуски в законодателството и завишени изисквания много от българските биопроизводители не получиха достатъчно европейско финансиране, а в същото време част от евросредствата останаха неусвоени.

У нас промените в нормативната база за агроекологичните плащания се огласяват в последния момент и често се разминават с реалните нужди на биопроизводителите като се превръщат в поредното препятствие пред тях по пътя към европейското финансиране.

Време е да създадем условия за устойчиво земеделие, което ще реализира аграрната перспектива за развитие на България.

– Как ще коментирате европейския проекторегламент за въвеждане в страните от ЕС на “списък с одобрени семена”, произведени от доминиращи корпорации и застрашаващ от изчезване голяма част от местните стари сортове семена, заради невъзможността на дребните производители и частни стопани да ги регистрират? Как ваш евродепутат би защитил родния производител по този въпрос?

– Този проект за европейски регламент беше отхвърлен от Европейския парламент с категорично мнозинство при гласуването. Въпреки че Еврокомисията многократно бе призована да изтегли предложението си, това не стана. След като евродепутатите гласуваха против предложения документ, той ще отиде за разглеждане в страните членки. Ако те подкрепят решението на Европарламента и отхвърлят проекта за регламент, законодателният процес ще приключи.

Този регламент би довел до концентрация на пазара на семена в Европа в няколко големи компании, които ще решават какви сортове да се продават и на какви цени. Според текстовете на предложения документ зеленчукопроизводителите няма да имат право на търговия и размяна на семена и разсад от несертифицирани местни сортове.

Днес цената на хибридните чужди семена е прекалено висока за дребните фермери. Местните и старите сортове, които до голяма степен се пазят от частните стопани, ще бъдат обречени на изчезване, защото регистрацията им ще бъде скъпа и непосилна за повечето стопани.

Затова смятам, че не само евродепутатите, но и всички представители на България в европейските институции, трябва категорично да се противопоставят на промяна в законодателството на ЕС, което ще ощети родните производители. Също така е важно българското министерство на земеделието да заяви ясна позиция против предложените текстове и да отстоява националния интерес в Брюксел.

Leave a Reply

Публикации

Адрес

12 бул. "Витоша", 1000, София
Тел.: (02) 987 08 71
Централа Партия "Обединени земеделци"
Website: http://zemedelci.org
[email protected]
Read previous post:
Анастасия Мозер: България е много малка за такава огромна корупция

Почетният председател на Обединени земеделци по бТВ в ексклузивно интервю от Вашингтон «България е много малка, за да има такава...

Close